23 oct 2008, 12:49

И не спираш... 

  Poesía
715 0 4
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.
За мене си. Понякога не си.
Днес стоиш при мен в нощта самотна,
а утре пак те нямам във живота.
И честичко забравям ти гласа.
Във вените ми влизаш. И пълзиш
чак до стълбите на моята аорта,
разкъртваш и премазваш мойта порта.
За да откраднеш с гръм от мрака две сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??