23 oct 2008, 12:49

И не спираш...

  Poesía
821 0 4
Странно е - от гледката на мъж
не бих могъл да кажа, че обичам;
не бих могъл да кажа, че събличам -
най-красивата жена под този дъжд.

За мене си. Понякога не си.
Днес стоиш при мен в нощта самотна,
а утре пак те нямам във живота.
И честичко забравям ти гласа.

Във вените ми влизаш. И пълзиш
чак до стълбите на моята аорта,
разкъртваш и премазваш мойта порта.
За да откраднеш с гръм от мрака две сълзи.

Побъркваш ме. Понякога се гърча.
С пера от лешояди във ръката,
гъделичкаш, гъделичкаш ли душата.

И не спираш да ме гледаш как се мъча.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...