7.04.2011 г., 20:40

И нека боли

680 0 0

Погледни отвъд зеленото в моите очи, 
събери ги в шепи моите скрити сълзи. 
Извади ги на показ, после ми ги върни, 
и нека ме горят... и нека боли! 

Почувствай ритъма на едно сърце, 
извади го от мен, стопли го с ръце. 
После го върни или по-добре го вземи, 
и нека съм самотна... и нека боли! 

Извикай усмивката на моето лице, 
създай я нежно, от сърце. 
После скрий я зад зеленото в моите очи, 
и нека плачат... и нека боли! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....