...и някога
И някога горда аз тебе поглеждах -
високо вдигната бе моята глава,
аз обич не давах, аз гледах с насмешка
на всички, отдали се на любовта.
И вярвах, и мислех, и знаех,
че бях дала дума една:
да бягам далече, далече от всички,
далече наи-вече от любовта.
Сърцето от камък, душата - желязна,
любов не усещали те до сега.
Твърда, уверена и много властна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация