И някога...

И някога пак ще те видя нали?
Пак ще докосна твоето тяло нали?
Пак ще спра дъха си от твоята нежност нали?
И пак ще мълча върху гърдите ти силни нали?
А ти пак ще ме гледаш отгоре нали?
И пак ще ме питаш - " Добре си нали"?
А аз с прошепващ  глас ще ти кажа - "Да"!
Така ще стана и ще си тръгна, отново навела глава, отново със сива усмивка.
А ти ще затвориш вратата и пак ще прошепнеш - "Боли!".
Без да те чуя нали?
Без да докосваш душата ми!
Без да ме гледаш дори!