И още нещо
 

Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг - 
от липсвам ли, или ще съжалявам?

Смутено ще погледнат очите ти,
не бяха свикнали да губят -

на студ се спускаха сълзите ти
мъжкото ти честолюбие да скрият.

За последно докосваха ръцете ни
океана от заспали чувства:
да тръгваме мълвяха си душите ни
по застиналите неми устни!

"Ще се срещнем, някога отново" -
случайното повикване за прошка, 
 "Кажи ми как си?" и доскоро -
благослових сърцето ти, и още нещо...