Кажи ми - само аз ли ти останах,
изгубена във своите илюзии...
Не можеш, как ще ме забравиш -
заключена в тъмницата-сърце.
Безмислено се бориш срещу себе си,
не искаше, но бягаш и мълчиш.
Пропускйки едно признание,
как очакваш вечер да заспиш?!...
Не плача и не моля никого,
някога помолих само теб,
сега не страдам даже и от нищото,
но не мога и да кажа, че вървя напред...
Не те очаквам и не пожелавам,
научих се да имам само мен.
Забравих как крещи се.
И отлагам...
Бавничко топят се късчетата лед...
© Десислава Танева Всички права запазени