... и отново с гордостта ще продължа...
Ето, че страхът ме победи,
страхът - да разбереш
какво ми е и колко ме боли...
Беше страх, че няма да си с мен
и от другите около теб ще си пленен...
И се случи - ти избра нея,
тя, която е далеч, а нима аз близо бях?
Бях до тебе всеки ден,
но ти не виждаше в мен
жена, която те обича
и на теб завинаги се врича -
за теб бях поредно развлечение,
само за едното забавление...
А сега си ти с нея
и влюбен ли си аз не зная,
но зная, че съм ранена,
ала и щастлива,
че за любовта ми не разбра...
Ще я скрия дълбоко в мен
и отново с гордостта ще продължа...
страхът - да разбереш
какво ми е и колко ме боли...
Беше страх, че няма да си с мен
и от другите около теб ще си пленен...
И се случи - ти избра нея,
тя, която е далеч, а нима аз близо бях?
Бях до тебе всеки ден,
но ти не виждаше в мен
жена, която те обича
и на теб завинаги се врича -
за теб бях поредно развлечение,
само за едното забавление...
А сега си ти с нея
и влюбен ли си аз не зная,
но зная, че съм ранена,
ала и щастлива,
че за любовта ми не разбра...
Ще я скрия дълбоко в мен
и отново с гордостта ще продължа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Всички права запазени
