И пак...
И пак ще се усмихвам,
а отвътре ще горя,
защото всичките ми сълзи вече се изляха...
И пак ще се шегувам,
докато, изпълнена с тъга
и себе си не заблудя,
че пак съм същата, каквато бях тогава...
А бях щастливка,
от съдбата бях благословена,
с най-земното и ангелско сърце...
А днес проклета съм,
от ангела красив лишена.
И смея се, та никой да не разбере, че ме боли...
...
И пак ще пиша,
а листът ми бял ще става черен,
попиващ черната ми мъка
От кървящото пропукано сърце...
Защото и с фалшивата усмивка на лицето,
отвътре в мене парещата болка всичко истинско ми взе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
