И пак...
И пак си тук.
И пак е пролет.
И пак е някак... мъничко смутено.
И пак те имам... продължено.
И пак е сложно... а не е потребно.
И пак сънувам... удивено.
И пак те искам... по хлапашки лековерно.
И пак е с чувство... преродено.
И пак от любовта е всичко... сътворено.
А тя, повторена, очите си затваря
и обичта в сълзите... нежно замъглява.
Т.К.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
