* * *
И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана
смях, музика и говор глух.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Луната е кървяща рана,
изтичаща в простора кух.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Взех само поглед на засмяно
момиче от съня на друг ---
как искам, искам да остана,
а тръгвам си сега оттук!
юли 1990 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
