Мечтите зная, струват хиляди надежди.
повяхнали от пропаднала любов...
От лъжливи обещания, горчиви!?
На падения и грях.
Излъган не веднъж... не смееш,
да заплуваш към брега
и да изкрещиш отново,
чувствам свобода.
А плачеш ли в съня попита ме съдбата?
Взираш ли се във ноща!?
С чисто ли сърце се молиш
за себеси и любовта.
Прекрасна нощ звездите греят
а тебе хлад те е обвзел.
Красиво е, а някак си горчиво
и пак си сам с любов и със мечта.
© Ангел Всички права запазени