7 feb 2019, 9:55

И пак си сам 

  Poesía
314 1 2

Мечтите зная, струват хиляди надежди.

повяхнали от пропаднала любов...

От лъжливи обещания, горчиви!?

На падения и грях.

 

Излъган не веднъж... не смееш,

да заплуваш към брега

и да изкрещиш отново,

чувствам свобода.

 

А плачеш ли в съня попита ме съдбата?

Взираш ли се във ноща!?

С чисто ли сърце се молиш

за себеси и любовта.

 

Прекрасна нощ звездите греят

а тебе хлад те е обвзел.

Красиво е, а някак си горчиво

и пак си сам с любов и със мечта.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??