Стоиш си на брега
и гледаш мързеливо
в буйната, разпенена вода
и както гледаш тъй лениво,
отнася те беснееща вълна.
Повлича те въртопа на живота –
подхвърля те насам или натам...
Дордето се усетиш риф самотен,
приема те замаян и пиян.
15.08.1990г.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени