И под сто лица...
И под сто лица да се скрия,
и под сто псевдонима стихове да пишех,
и под сто имена да бях в живота си,
нима душата ми нямаше да прозира, да ме издаде?
И по сто начина да можех да благодаря,
и сто метода да използвах, да се извиня,
нима щях да спра да греша
или щях да мога да изразя чувствата си с едно "благодаря"?
И в сто варианта да можех да се преобразя -
лицето си, тялото, гласа,
нима щях пак да бъда себе си,
себе си, но под сто лица?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
