И под сто лица да се скрия,
и под сто псевдонима стихове да пишех,
и под сто имена да бях в живота си,
нима душата ми нямаше да прозира, да ме издаде?
И по сто начина да можех да благодаря,
и сто метода да използвах, да се извиня,
нима щях да спра да греша
или щях да мога да изразя чувствата си с едно "благодаря"?
И в сто варианта да можех да се преобразя -
лицето си, тялото, гласа,
нима щях пак да бъда себе си,
себе си, но под сто лица?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
