Какво е хубавото да си беден,
на робския и тежък труд?
Да се прибираш тътрещ се, изцеден?
За мен това си е живот на шут!
Какво ли значи съвест, не разбирам,
любов към ближния, себераздаване?
Тук нищо свестно не намирам!
Във магазините ми не продаваме
от тези стоки май, че надценени
в безумията на някакви стихоизвращения.
Добре е, че не ги откривам в мене!
Достойни те са само за презрение.
Поискам ли любов, си я купувам.
Продава се тя даже на безценица.
Поетът прост е, дето я сънува,
та колко струват тез стихотворениица
пред моята империя могъща?
Пред мойте дрехи скъпи на Версаче.
Пред моята огромна къща.
Той нека да си вие и да плаче.
Но май сгреших? Къде ли? Да, открих!
Чудесни са те, бедността, нещастието,
и красив е всеки стих,
та нали от глупостта на хората градя си щастието...
23.05.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени