И само Ти...
Искам си пак любовта и мечтите.
Слънцето искам, Луната, грехът.
Аз да съм пристан, той пък водите,
миг да съм, той да е моят момент.
Огънят искам - свещената клада,
трън във окото видяло беда,
искам да лазя, да падна, да ставам,
есен да стана, а той пролетта.
Дните предишни да върна не мога.
Искам, но спомена взе ги в нощта.
Нежност объркана, ласка излишна,
страст и разхвърлян копнеж... суета.
Толкоз сълзи съм изплакал след края,
вади изплаках, морета, реки.
Е, и какво съм постигнал!? Не зная...
Няма го, тръгна си, с друг е дори.
Тъжна поема
и истински края...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
