И ще попитам Господа накрая
Ежеминутно, всеки божи ден,
аз водя себегубен диалог
със демоните, раснещи у мен,
и моля се безсилен. Ала Бог
мълчи невъзмутим. Какво му пука,
че някакво човешко същество
(уж мислещо) се гърчи на боклука.
Но се надявам някога: "Какво
очакваш ти от мен?" - да го попитам,
"очакваше", пардон, да бъда точен,
когато се дотътря пред вратите
на онзи свят. "Защо ли непорочен
живот живях, не лъгах, не крадях,
бях толерантен, кротък, милостив,
опитвах се да не допускам грях,
дордето, Боже, бях от плът и жив?
Защо в живота, Боже, без умора
като хлебарка все се суетях
напред-назад... За райските простори,
за вечна безтелесност нейде в тях!
Да, Господи, защо ми даде плът,
с която няма как да вляза в Рая?"
Ще се почеше Господ по тилът
и ще отвърне: "Верно бе! Не зная..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
