17.02.2012 г., 22:39

И след потопа

1.1K 0 1
Спрях да се тревожа за потопа,
който, може би, ще дойде някой ден.
Нека се спасяват антилопите,
птиците и буйните коне.

Нека ме залеят океаните.
Знам, светът ще мине и без мен.
Смисълът е смисъл да остане –
да се радваш, че си прероден.

Нека да потъна във моретата.
Качвай се до буйните коне.

Нека е вода чак до небето.
Влюбих се. И дишам със хриле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно поетично внушение, лаконична, но завладяваща образност. Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...