13.10.2007 г., 11:00

И слънцето в оранжева пижама

664 0 2
 

И слънцето в оранжева пижама

Пожелава „лека нощ"

Птиците отново се събират в ято


Пълзя

Под покривите

Сенки от луна

И теченията

Спомени

В океана проследявам

Всеки прилив във краката ми

И всеки отлив отбелязвам

В малко календарче"


„Сряда

10.10.

Хладно

Метално е навън

Навъсени

Назъбени

Облаци

Смеят се насън

Сряда нажежена до минусов мраз

Излизам навън, за да се свърши света"


И слънцето в оранжева пижама

Танцува последния си танц

Помахай ми

И ми позволи да те притежавам

В шепите си да заключа

Ежедневното страдание


И знам

И помня още

Съжалявам

Че не мога да докосна

Русите си спомени


„Сряда

Под балконите

Дъжда ме мокри"


10.10.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този е наистина красив! И това, май, наистина си ти...
  • „Сряда

    10.10.

    Хладно

    Метално е навън

    Навъсени

    Назъбени

    Облаци

    Смеят се насън

    Сряда нажежена до минусов мраз

    Излизам навън, за да се свърши света"

    !!!*
    Страхотна идея!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...