27.09.2009 г., 2:08

И сънят е постеля...

844 0 17

 

на прага прелива

в сребърно  есен

свлякла съм мислите –

някъде в скута ти

дълго зашивах

по устните себе си

само оставих малко...

 

по струните...

 

в кръпки втъкала съм

нежна усмивка

жадно по чашите

устни съм вплела

пий до където

започват  очите  ми

после тръгни...

 

(и сънят е постеля)         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да
  • Е, Ани! Това трябва да бъде продължено! Хубаво е и съм сигурна, че думите ти ще бъдат много красиви!
    Ена!
    Благодаря!
  • А аз ще сънувам твоята музика,
    завила тъмното със топлината си.
    Луната ще намигне влюбено
    и ще позная в утрото ръката ти.

    Прегръдка!
  • Е... знаеш
    Радвам ти се, ама много!!!
    Страхотна поезия!
  • Бети, ти си чудесна!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...