27 sept 2009, 2:08

И сънят е постеля...

  Poesía
839 0 17

 

на прага прелива

в сребърно  есен

свлякла съм мислите –

някъде в скута ти

дълго зашивах

по устните себе си

само оставих малко...

 

по струните...

 

в кръпки втъкала съм

нежна усмивка

жадно по чашите

устни съм вплела

пий до където

започват  очите  ми

после тръгни...

 

(и сънят е постеля)         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да
  • Е, Ани! Това трябва да бъде продължено! Хубаво е и съм сигурна, че думите ти ще бъдат много красиви!
    Ена!
    Благодаря!
  • А аз ще сънувам твоята музика,
    завила тъмното със топлината си.
    Луната ще намигне влюбено
    и ще позная в утрото ръката ти.

    Прегръдка!
  • Е... знаеш
    Радвам ти се, ама много!!!
    Страхотна поезия!
  • Бети, ти си чудесна!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....