27 sept 2009, 2:08

И сънят е постеля...

  Poesía
841 0 17

 

на прага прелива

в сребърно  есен

свлякла съм мислите –

някъде в скута ти

дълго зашивах

по устните себе си

само оставих малко...

 

по струните...

 

в кръпки втъкала съм

нежна усмивка

жадно по чашите

устни съм вплела

пий до където

започват  очите  ми

после тръгни...

 

(и сънят е постеля)         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да
  • Е, Ани! Това трябва да бъде продължено! Хубаво е и съм сигурна, че думите ти ще бъдат много красиви!
    Ена!
    Благодаря!
  • А аз ще сънувам твоята музика,
    завила тъмното със топлината си.
    Луната ще намигне влюбено
    и ще позная в утрото ръката ти.

    Прегръдка!
  • Е... знаеш
    Радвам ти се, ама много!!!
    Страхотна поезия!
  • Бети, ти си чудесна!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...