И тая нощ
бе толкова зловеща.
Самотата пак витаеше навред.
А сянката ми
мълчалива, грешна
се мъчеше да вземе
споменът за теб.
И тая нощ
бе толкова зловеща.
Мистерията бе обхванала и мен.
Измръзнала, раздърпана и смешна
желаеше тя да ме вземе в плен.
И тая нощ,
и вчера,
оня ден...
Все тия демони следят ме.
Миражи ми предлагат те...
Като ги видя винаги изтръпвам!
Раздърпана, разчорлена и зла
пак меланхолията
слива се със мене.
Със хищни нокти
вкопчва се в плътта
и иска винаги да бъда с нея.
А погледът ѝ е като неон
- студен-
и цяла ме поглъща.
Ах,,как боли!
Не искам да съм с нея!
Какво си мислиш ти сега,
не знам.
Но само погледът ти,
твоят лик дори
са всичко от което се нуждая!
© Нели Р Всички права запазени