И тази нощ почти я пропилях,
говорихме си със комара,
когото тъй й не успях
да усмиря със два шамара.
Опитваше се като зъболекар муден
търпението ми да пломбира,
отбягваше учуден
ръката ми, която все не го намира…
Нали си знаеш как заспах -
броях такситата, с които все не идваш,
завих се през глава, разбрах -
в немоето присъствие ми липсваш.
© Георги Динински Всички права запазени