И тази тя, знам, че съм аз
Объркана, незнаеща и чакаща,
пред образа ти приплакваща...
Неразбрана, наранена, може би и ужасена
завръщаш се, а тя е удивена.
Никога нямаше да ти прости,
но за пореден път ти в нея нещо промени.
Тя спря за теб да съществува,
обичаше ли я?! Или тя за теб нищо не струва?!
Чуваш гласа и треперещ - боли я,
но продължаваш - ти душевно уби я.
Няма смелостта да ти го върне,
въпреки че обичта в омраза ти превърна...
И тази тя, знам, че съм аз, но не го признавам,
защото още усещам болка, когато името ти споменавам...
Да се върна обратно е малко вероятно,
но знам, че те обичам и това чувство не е приятно!
пред образа ти приплакваща...
Неразбрана, наранена, може би и ужасена
завръщаш се, а тя е удивена.
Никога нямаше да ти прости,
но за пореден път ти в нея нещо промени.
Тя спря за теб да съществува,
обичаше ли я?! Или тя за теб нищо не струва?!
Чуваш гласа и треперещ - боли я,
но продължаваш - ти душевно уби я.
Няма смелостта да ти го върне,
въпреки че обичта в омраза ти превърна...
И тази тя, знам, че съм аз, но не го признавам,
защото още усещам болка, когато името ти споменавам...
Да се върна обратно е малко вероятно,
но знам, че те обичам и това чувство не е приятно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Борисова Всички права запазени
