Ето, мина и този тъжен ден,
с много усилия и мъка.
Приятелите ми искат да се усмихвам,
всеки път ми дават тая заръка.
Но нямам сили да го направя -
липсват ми твойте очи.
Но не искам вече грешки да правя
и да бъда една от многото жени.
Някои неща са предопределени,
както това - да не бъда до теб.
И аз не знам как измамници привличам:
роди ме, майко - без късмет!
Може би, защото съм наивна
и лесно се играят с мен игри.
Но не знаят ли, че по този начин предизвикват
да прииждат в очите ми сълзи?
... Ето мина и този тъжен ден
и ето отново съм сама.
Зная, ти не ме обичаш,
но и аз колко те обичам, не разбра!
© Ванина Всички права запазени