Love (Ванина)
454 5833
10 апр. 2007 г., 10:44

И този тъжен ден 

  Поэзия
780 0 4


Ето, мина и този тъжен ден,
с много усилия и мъка.
Приятелите ми искат да се усмихвам,
всеки път ми дават тая заръка.
Но нямам сили да го направя -
липсват ми твойте очи.
Но не искам вече грешки да правя
и да бъда една от многото жени.
Някои неща са предопределени,
както това - да не бъда до теб.
И аз не знам как измамници привличам:
роди ме, майко - без късмет!
Може би, защото съм наивна
и лесно се играят с мен игри.
Но не знаят ли, че по този начин предизвикват
да прииждат в очите ми сълзи?
... Ето мина и този тъжен ден
и ето отново съм сама.
Зная, ти не ме обичаш,
но и аз колко те обичам, не разбра!

© Ванина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за
  • Най-добре послушай приятелите си и започни да се усмихваш,макар да ти е трудно,макар да ти липсва,макар да боли!Времето лекува всички рани!Ето ти една усмивка и от мен
  • "Надеждата е най-коварното зло,защото тя само удължава страданието на човека.. " Ницсше.
  • Много е хубаво и искрено.Напомня ми много за мен преди време...но успях да се променя.Не знам дали да ти пожелая да промениш тази наивност , защото не знам аз без нея колко съм щастлива.Но остани с нея , защото без нея и надеждата я няма.Наистина вече не вярваш на лъжи , но не вярваш и в нищо най - вече в любовта.
Предложения
: ??:??