И тяхната оставка искам
564
0
0
гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини
не отварят рани
тук там
по някоя бутилка
и приказка
да им се отвори
случва се по-рядко
а дъхът
в бутилката говори
за имало
едно време
което вече го няма
в края на краищата
на всички приказки
никакво го няма
изчезнало е
заедно с
приказките за приказки
докато
бронята на площадите
все повече
се удебелява
като език
препречен на пътя
на гласовете
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
