гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини
не отварят рани
тук там

по някоя бутилка
и приказка
да им се отвори

случва се по-рядко
а дъхът
в бутилката говори
за имало
едно време
което вече го няма
в края на краищата
на всички приказки
никакво го няма
изчезнало е
заедно с
приказките за приказки
докато
бронята на площадите
все повече
се удебелява
като език
препречен на пътя
на гласовете