И тъй като
И тъй като непреодолима нежност
ме кара да погаля нещо твое,
и малки, нежни екстрасистоли
преследват ме, поглеждайки те всеки път...
И тъй като от пулса ми изскачат
игриви, грешни полутонове,
като от строго петолиние,
щом чуя стъпките ти пред вратата...
И тъй като все още се усмихвам,
гладейки последната ти риза...
И тъй като все още много искам
да съм за теб красива пеперуда -
ще седна и ще гледам залеза,
кацнал на едно разлистено дърво,
и да не съм така обикновена
ще се надявам упорито дълго!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
