С подписите си разделяме
каквото прекарахме и споделихме,
каквото един на друг разкрихме,
каквото и сърцата подариха...
Обобщават ни по вестници и статии,
сякаш стотици хиляди обичаха
вместо нас - невероятно!
Те предричаха... война
и огромни щети безвъзвратни...
Тъй търпяхме тези години,
създали вече една история,
каква глупава теория, че
с лист хартия става се роднини.
Аз така и не разбрах,
защо сме били с теб,
преди,
любими?
И в последните упътвания,
вместо сбогом, има само пожелания,
вместо обич, има оправдания,
и вместо истината - все лъжи.
И последните думи, още днеска -
върви си и по-щастлива бъди...
... и успехи в любовта и секса...
© Христо Андонов Всички права запазени