6.01.2022 г., 18:11 ч.
И в края на света...
И в края на света ги брани Господ,
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка,
сред бурени и страшни зимни дни.
Те правят път и пърхат в хоризонти -
да рухнат всички пагубни стени.
© Васил Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре заварил, Силвия! Благодаря ти!
-
Добре дошъл с чудесно стихотворение!
-
Толкова е мило от твоя страна! Благодаря ти, Мария!
-
Чух думите от душата ти, насладих им се и знам, че ще продължавам да търся стиховете ти! Защото в тях има и сърце, и душа, и талант!❤️
-
Мерси, Георги!
-
Приятно.
-
Права си. Аз съм стигнал там, където е нужно. И е достатъчно високо. В метафоричен план. Иначе твори душата. Записвам думите и те се редят като бисерчета. Това е...
-
Аз съм роден с кураж. Пък и не целя да се превърна в лирически гигант.
-
Засега - само окуражаване. Ще видим след това...
-
Мерси, Ники!
-
Благодаря, Деа!
-
Много е хубаво!
Поздрави! -
Мерси за страхотните думи, Ирка! Ще изпълня желанието ти. Защото съм готин човек. Не съм от разбраните...
-
Много е хубаво!
-
Радвам се, че моето произведение е предизвикало това у теб. За да ми споделиш този хубав и красноречив коментар.
-
Хареса ми
-
Хубаво е да откриваме смисъл да оставаме. По принцип. А и в конкретния случай.
-
Благодаря ти, Вики!
-
Добре завърнал се (Видях предходния коментар)
-
Благодаря! Добре заварил! Радвам се, че отново съм тук. Присъствах преди години за известен период от време. И срещнах прекрасни хора.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
