В презряла, но спокойна ръж,
носеща ми злачни водопади -
ето ме - в прегръдката на мъж:
двамата притихнали и млади.
Погледът му нежно ме опива
и душата ми е тъй добра,
но се чувствам като самодива,
бродеща из тихата гора.
Срещата в спомен ще превърна-
две сърца от пламъка огрени
и кагато някога посърна,
ще оборвам сенки разпилени. ...