6.01.2008 г., 1:17 ч.

И все пак... 

  Поезия
983 0 9

И все пак...

 

Зима е - навън и в мен. Не зная

от какво най-много се нуждая?

От една безкористна ръка

да отнеме мойта самота?

Или от обичаща душа

да прошепне чакани слова:

"Нужна си ми, вярвай ми... любима!"

Да, но в мен е зима - пуста зима.

Не дойде ли тя, за да прозра

истина, която не разбра.

С теб живях, но много бях сама -

сама сълза, притихнала в снега...

И все пак - ето моята ръка.

Вземи я - истинска е тя.

А аз ще се опитам да простя.

(За кой ли път аз трябва да простя...?)

 

 

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??