И все пак...
И все пак...
Зима е - навън и в мен. Не зная
от какво най-много се нуждая?
От една безкористна ръка
да отнеме мойта самота?
Или от обичаща душа
да прошепне чакани слова:
"Нужна си ми, вярвай ми... любима!"
Да, но в мен е зима - пуста зима.
Не дойде ли тя, за да прозра
истина, която не разбра.
С теб живях, но много бях сама -
сама сълза, притихнала в снега...
И все пак - ето моята ръка.
Вземи я - истинска е тя.
А аз ще се опитам да простя.
(За кой ли път аз трябва да простя...?)
© Лилия Велчева All rights reserved.
