8.10.2013 г., 7:59 ч.

И затова ще си мълча... 

  Поезия » Друга
1660 0 11
Не вярвам, че те няма денем,
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.

Ръцете ти избягали са. Вечер,
оставам сам и няма Бог.
И няма нищо, даже време,
освен невидим и дълбок

живот, досаден като рана,
свадливо скрил детето в мен.
Ела си! Искам да останеш -
разпалваш залез уморен,

а той искри с фалшиви лампи,
в камината, но не гори.
Надменен, зъл и неочакван,
денят наистина горчи

и отминава безразличен,
а аз не мога да заспя.
Така не искам да обичам –
ела си! Моля те, ела...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??