И затова ще си мълча...
Не вярвам, че те няма денем,
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.
Ръцете ти избягали са. Вечер,
оставам сам и няма Бог.
И няма нищо, даже време,
освен невидим и дълбок
живот, досаден като рана,
свадливо скрил детето в мен.
Ела си! Искам да останеш -
разпалваш залез уморен,
а той искри с фалшиви лампи,
в камината, но не гори.
Надменен, зъл и неочакван,
денят наистина горчи
и отминава безразличен,
а аз не мога да заспя.
Така не искам да обичам –
ела си! Моля те, ела...
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.
Ръцете ти избягали са. Вечер,
оставам сам и няма Бог.
И няма нищо, даже време,
освен невидим и дълбок
живот, досаден като рана,
свадливо скрил детето в мен.
Ела си! Искам да останеш -
разпалваш залез уморен,
а той искри с фалшиви лампи,
в камината, но не гори.
Надменен, зъл и неочакван,
денят наистина горчи
и отминава безразличен,
а аз не мога да заспя.
Така не искам да обичам –
ела си! Моля те, ела...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
