10.10.2009 г., 23:04

И знаеш ли...?

1K 0 0

И знаеш ли наистина, че няма нищо

като частичка в душата ми, оставено за теб...?

Ти си просто чувство безразлично,

жалко подобие на ходещ труп...

 

И знаеш ли, че никога не вярвах

в думите ти скучни за любов...?

Вътрешно дори те съжалявах,

казвайки, че за "НАС" на всичко си готов!

 

И знаеш ли, че нямаш и представа

какво е да си с истински човек?

Гордостта ти бавно се стопява...

За теб, прости  ми, няма лек....!

 

И знаеш ли, че никога няма да обичаш,

но за жалост  и обичан няма  да си ти...?

Сам-самичък всичко си изграждаш

и сам пред теб светът ти се руши...!

 

И знаеш ли, че някога ме беше яд

да гледам колко много си наивен,

но днес, когато пак си в същия си ад,

разбирам че на "себе си" си верен!....

 

И знаеш ли, че нищичко  не ми  остави,

нито вечен спомен, нито разбити мечти...?

Защото всичко в мен забрави,

че някога си съществувал ти...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...