18.03.2015 г., 7:49

Иде пак пролет

680 0 1

ИДЕ ПАК ПРОЛЕТ


Светлей, светлей зора

над старата гора
проблясва, Бог лъчи
снегът се веч топи.

Прониква пак трева,
усмихват се цветя,
разлиства се листак,
разнасят аромат.

И птичките от юг
се връщат с песни тук
пчелички тоз нектар
наричат божий дар.

Дочух овчарски звън
разнася се навън
сред родните поля,
приветства пролетта.

Хармонията кипи,
природата ехти,
преплитат се безкрай,
напомнят онзи рай.

Какво говорят нам
Творецът възпяват, знам
усмихва се в небе
със слънчево лице.

Това стихотворение съм го писал под спазена стъпка, приблизително до "ямб". Тя се състои от шест срички на всеки стих, с три ударени и три неударени. Ударените са: втора, четвърта и шеста.

гр. София Кирил Апостолов Иванов
10.03.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...