Mar 18, 2015, 7:49 AM

Иде пак пролет

  Poetry
679 0 1

ИДЕ ПАК ПРОЛЕТ


Светлей, светлей зора

над старата гора
проблясва, Бог лъчи
снегът се веч топи.

Прониква пак трева,
усмихват се цветя,
разлиства се листак,
разнасят аромат.

И птичките от юг
се връщат с песни тук
пчелички тоз нектар
наричат божий дар.

Дочух овчарски звън
разнася се навън
сред родните поля,
приветства пролетта.

Хармонията кипи,
природата ехти,
преплитат се безкрай,
напомнят онзи рай.

Какво говорят нам
Творецът възпяват, знам
усмихва се в небе
със слънчево лице.

Това стихотворение съм го писал под спазена стъпка, приблизително до "ямб". Тя се състои от шест срички на всеки стих, с три ударени и три неударени. Ударените са: втора, четвърта и шеста.

гр. София Кирил Апостолов Иванов
10.03.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...