26.11.2015 г., 21:56

Иди си

502 0 2

Иди си


Иди си, любов, толкоз си тъжна

напусни ме в ранната утрин без да те видя 

пътят по който ще тръгнеш не искам да зърна

отсега в душата оставяш огнена диря


Иди си, аз съм в руини

водопадът от чувства,страшна стихия

отне ми без жалост и вяра и сили

тази в която се влюбих,забрави я


Ти бе огънят в студените нощи

хладният полъх в пожара от страсти

ревността завладяваща с мисли зловещи

лудост красива, думи опасни


Тръгни си и намрази ме

пътят към мен да пустее

само горчилка отровна за мен остави ми

нека като жерава в мене да тлее


Май 2015

Варна

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене,благодаря за анализа.Действително се стремях да внеса автентичния елемент като водещ в стиха си.Така се помъчих да разширя кръга на интересуващите се.Но не го забелязвам.Пожелавам ти спокойни почивни дни!Аз ги нямам.
  • Всъщност обръщението е към богинята на любовта, тъй като тя чрез него се одухотворява и персонифицира. В случая Лирическият е на изповед пред самата Любов и я моли да го пощади от самата себе си. Силна изповед и по форма и по съдържание. Тя сякаш носи чувство на пълна обреченост, което е красиво и завладяващо, защото е до болка автентично. Поздравление, Гавраиле - отлична поезия, докосваща и истинна!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...