Иди си
иди далеч и забрави ме.
Из спомените пак се ровя,
не искам за миналото да ти говоря...
Няма вече смисъл от клетвите любовни,
замълчи, не изричай думите отровни.
Недей назад се връща,
не се обръщай, отивай си,
пускам те да си идеш.
Прекалено силно те обичах,
и за това те гоня от живота си,
за да си щастлив.
И едно помни - любовта ми силна
никога не ще намериш,
и жена втора като мен...
Някой ден ще искаш да се върнеш,
но път към мен няма да има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
старая се