Не казвай нищо, остави ме, иди далеч и забрави ме. Из спомените пак се ровя, не искам за миналото да ти говоря... Няма вече смисъл от клетвите любовни, замълчи, не изричай думите отровни. Недей назад се връща, не се обръщай, отивай си, пускам те да си идеш. Прекалено силно те обичах, и за това те гоня от живота си, за да си щастлив. И едно помни - любовта ми силна никога не ще намериш, и жена втора като мен... Някой ден ще искаш да се върнеш, но път към мен няма да има...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Много хубав стих! с обич, Анита.