Иди си
Кълнеше се, че за тебе
на света съм единствена аз
и думи любовни шептеше
с най-омайния глас.
Дори и пръстен постави
на моя безименен пръст,
и тази халка се превърна
за мен - в най-тежкия кръст.
Видях те… целуваше друга,
с любов ти нея дари,
а аз живеех в заблуда,
получавайки само трохи.
Колко красиви слова си изричал
в името на любовта,
макар че не си ме обичал
и всичко било е лъжа.
Сега си иди! Върви надалече
и прошка не искай от мен!
След твоята измяна сърцето ми вече
превърна се в камък студен!
© АнеблА Всички права запазени
Хареса ми стихът ти, привет!