Идилия

Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!

Кукувица кука, ето!
Имаш ли пари във джоба?
Отгоре ширнало се е небето...
можеш ли да спреш на времето ти хода?!

Две ръце, една душа,
свързани са с любовта!
Тихи крачки по земята,
но не стъпват, а летят!

Двойка щъркели прелита,
близо им е и гнездото...
Идилия! Човек да се запита:
Защо е нужно злото?!

Но го има! За контраст!
Живее в егото уви!
Но там, където има страст,
няма място то, нали!?...

Птички пеят, 
облаци танцуват,
сърцата бият, 
душите се вълнуват...

И онези думи на любов...
Толкоз стига на един живот!