Пред мен ти тичаше в нощта, оставяйки назад мечтите.
Сълза гореща пак дъждът, с ръка постави ми в очите.
Душата ми, в молитва на монах, от мъка пак се свлече,
Без теб внезапно тя се разболя, и болна ще е вече!
Болна е без твоят глас, без тихия ти вопъл.
Тръгна си съня, отиде си дори гласът ти топъл.
Чакам те и страдам, пак в собствен ад пропадам.
Сняг и вечен студ, сега е замразил сълзата моя,
А беше толкова гореща... Боже, идва ли покоя?
Покажи на демона стиха й, кажи гласа къде е.
Ела при мен отново... пак ще полудея!
Чакам те и страдам, пак във огледалото пропадам
Сняг и вечен студ, сега е замразил душата моя
А беше толкова гореща... Σατανάς, идва ли покоя?
Кой сега ще ме обгръща с пламък, кой сега по мен ще хвърля камък?
Пред мен затвори ти врата, и няма пак да се отвори тя.
Бездомна скитница-душа, от страх в небето при звездите отлетя,
а луната цялата във кръв се свлече, и остатъка от мен във ада пак повлече.
Душата ми, в молитва на монах, звездите от небето свлече
Тялото Σατανάς разболя, и адът болен ще е вече!
( Σατανάς - от гр. Сатанас )
на Мария 04.04.2007
© Трактън Всички права запазени