Идва ли покоят?

Пред мен ти тичаше в нощта, оставяйки назад мечтите. 
Сълза гореща пак дъждът,  с ръка постави ми в очите.
Душата ми,  в молитва  на монах,  от мъка пак се свлече,
Без теб внезапно тя се разболя, и болна ще е вече!
Болна е без твоят глас, без тихия ти вопъл.
Тръгна си съня,  отиде си дори  гласът ти  топъл.
Чакам  те и страдам, пак в собствен ад пропадам.
Сняг и вечен студ,  сега е замразил сълзата моя,
А беше толкова гореща... Боже, идва ли покоя?
Покажи на демона стиха й, кажи гласа къде е.
Ела при мен отново... пак ще полудея!
Чакам  те и страдам, пак във огледалото пропадам
Сняг и вечен студ,  сега е замразил душата моя
А беше толкова гореща... Σατανάς, идва ли покоя?
Кой сега ще ме обгръща с пламък,  кой сега по мен ще хвърля камък?
Пред мен затвори ти врата,  и няма пак да се отвори тя.
Бездомна скитница-душа,  от страх в небето при звездите отлетя,
а луната цялата във кръв се свлече, и остатъка от мен във ада пак повлече.
Душата ми,  в молитва  на монах,  звездите от небето свлече
Тялото Σατανάς  разболя,  и адът болен  ще е вече!

(  Σατανάς - от гр. Сатанас ) 

на Мария    04.04.2007