Пред мен ти тичаше в нощта, оставяйки назад мечтите.
Сълза гореща пак дъждът, с ръка постави ми в очите.
Душата ми, в молитва на монах, от мъка пак се свлече,
Без теб внезапно тя се разболя, и болна ще е вече!
Болна е без твоят глас, без тихия ти вопъл.
Тръгна си съня, отиде си дори гласът ти топъл.
Чакам те и страдам, пак в собствен ад пропадам.
Сняг и вечен студ, сега е замразил сълзата моя,
А беше толкова гореща... Боже, идва ли покоя?
Покажи на демона стиха й, кажи гласа къде е.
Ела при мен отново... пак ще полудея!
Чакам те и страдам, пак във огледалото пропадам ...