Игнорирам мисълта за теб
Игнорирам мисълта, че те няма.
Сякаш не се е случило нищо.
Сякаш е било миг на измама.
Сякаш не ми липсваш...
Не се обвинявам за избора,
защото приятелството ти пресъхна,
защото когато пиеш вода от извора,
той не чака да му я връщаш.
Както ти чакаш всяка услуга,
искаш си всяка дума със лихва,
искаш да ме превърнеш в някоя друга,
но ти ми липсваш. АЗ си липсвам.
Игнорирам мисълта за тебе.
По-добре ми е така.
Проявявам елементарно самосъхранение
и вървя, напред вървя...
... все тъй сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
