24.04.2007 г., 5:54

Игра...

1.5K 0 4

Аз ще помня първата целувка,
целувката, с която ме дари...
Ще помня погледа лазурен
и твоето "Обичаш ли ме ти?".
Не ти отговорих нищо аз тогава,
не казах дори и мъничкото "да",
но в мен бе запламтяла с буен пламък
дружбата и страстта.
Така живяхме с тебе двама
и после ти изостави моята любов голяма...
накрая лошо с мен се подигра... отиде ти при другото момиче,
и започна същата лъжлива игра...
но от мен чуй и незабравяй:
Живей щастлив, но не така...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...