Apr 24, 2007, 5:54 AM

Игра...

  Poetry
1.5K 0 4

Аз ще помня първата целувка,
целувката, с която ме дари...
Ще помня погледа лазурен
и твоето "Обичаш ли ме ти?".
Не ти отговорих нищо аз тогава,
не казах дори и мъничкото "да",
но в мен бе запламтяла с буен пламък
дружбата и страстта.
Така живяхме с тебе двама
и после ти изостави моята любов голяма...
накрая лошо с мен се подигра... отиде ти при другото момиче,
и започна същата лъжлива игра...
но от мен чуй и незабравяй:
Живей щастлив, но не така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...