Apr 24, 2007, 5:54 AM

Игра...

  Poetry
1.5K 0 4

Аз ще помня първата целувка,
целувката, с която ме дари...
Ще помня погледа лазурен
и твоето "Обичаш ли ме ти?".
Не ти отговорих нищо аз тогава,
не казах дори и мъничкото "да",
но в мен бе запламтяла с буен пламък
дружбата и страстта.
Така живяхме с тебе двама
и после ти изостави моята любов голяма...
накрая лошо с мен се подигра... отиде ти при другото момиче,
и започна същата лъжлива игра...
но от мен чуй и незабравяй:
Живей щастлив, но не така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...