Игра
ИГРА
Игря си с думите
като котка с топка,
или пък - дядо с кехлибар.
Привличам ги, блъскам ги,
хващам ги в клопка
и ги приспивам в тефтера си стар.
Дали ще надникне там
някога някой,
дали ще разрови пак
моя брътвеж?
Не искам да зная -
нали си играя
и няма проблеми, и
няма копнеж.
Защо да си блъскам главата
напразно
със дребнички сметки
и хитри игри?
Играта със топките повече блазни
и в рзни картинки се бавно реди.
Животът игра е - картинките пъстри
оглеждам ги вече от всички страни.
Вълшебните топки! -
броят се на пръсти,
а има и мътни -
от туй ме боли.
Играя си с думите - блъскам ги, лъскам
от плесен засъхнала - пак ще лъщи.
Затварям тефтера, не искам да меря
и тихичко казвам: "прости".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
