anka-dimitrova (Анка Келешева)
347 458
24 nov 2011, 15:41

Игра 

  Poesía
424 0 4

ИГРА

 

Игря си с думите

като котка с топка,

или пък - дядо с кехлибар.

Привличам ги, блъскам ги,

хващам ги в клопка

и ги приспивам в тефтера си стар.

 

Дали ще надникне там

някога някой,

дали ще разрови пак

моя брътвеж?

Не искам да зная -

нали си играя

и няма проблеми, и

няма копнеж.

 

Защо да си блъскам главата

напразно

със дребнички сметки

и хитри игри?

Играта със топките повече блазни

и в рзни картинки се бавно реди.

 

Животът игра е - картинките пъстри

оглеждам ги вече от всички страни.

Вълшебните топки! -

броят се на пръсти,

а има и мътни -

от туй ме боли.

 

Играя си с думите - блъскам ги, лъскам

от плесен засъхнала - пак ще лъщи.

Затварям тефтера, не искам да меря

и тихичко казвам: "прости".

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??